Любо (Любен Стефанов)
86 202
4 may 2007, 9:22

МЪЛЧАЛИВИЯТ КОННИК 

  Poesía
791 0 7

МЪЛЧАЛИВИЯТ КОННИК

И той като всеки е крачил изправен -
към звуците неми на трепетна песен.
На лятото ставал е в утрото ранно.
И дъх е стаявал над цвете надвесен.

Но взорът му днес се препъва нататък,
където е минал пожарът в житата,
оставяйки тежка завеса от блясък -
да пада безшумно навътре в полята.

Възседнал на стола седлото послушно,
препуска след огъня в пътища прашни.
Единствен свидетел е споменът душен
на конника газещ из дните димящи.

За миг ще се сепне, когато до него
се плисне смехът на забързана радост.
И пак ще поеме - удобно облегнат -
със коня на мислите, винаги млади.

Изглежда ти смешен: не се е отказал
в галоп да се носи безмълвният конник.
Да стига до дните, в които е расъл,
оттам да се връща - замислен самотник.

И както го гледаш, стъписваш се слисан,
събудени тръпки те парват отвътре.
Защото на коня не друг е, а ти си.
Какво от това, че всъщност е... утре.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??