4 мая 2007 г., 09:22

МЪЛЧАЛИВИЯТ КОННИК 

  Поэзия
886 0 7
МЪЛЧАЛИВИЯТ КОННИК
И той като всеки е крачил изправен -
към звуците неми на трепетна песен.
На лятото ставал е в утрото ранно.
И дъх е стаявал над цвете надвесен.
Но взорът му днес се препъва нататък,
където е минал пожарът в житата,
оставяйки тежка завеса от блясък -
да пада безшумно навътре в полята.
Възседнал на стола седлото послушно,
препуска след огъня в пътища прашни.
Единствен свидетел е споменът душен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Все права защищены

Предложения
: ??:??