Ти мълчаливо взе решение да си отидеш,
Не ме целуна, даже за последен път,
По–лесно беше да се скриеш
И без довиждане, да ми обърнеш гръб.
И чаках аз със дни да се обадиш,
За миг да чуя твоя дрезгав глас,
Все казвах си “неможеш да ме мразиш”,
Това повтарях си до късен час.
Не исках да звъня, да ти досаждам,
Надявах се, ти пак да ми простиш,
Набирах телефона и затварях,
Проклинах се, че пак сгреших. ...