Mълчаливо решение
Ти мълчаливо взе решение да си отидеш,
Не ме целуна, даже за последен път,
По–лесно беше да се скриеш
И без довиждане, да ми обърнеш гръб.
И чаках аз със дни да се обадиш,
За миг да чуя твоя дрезгав глас,
Все казвах си “неможеш да ме мразиш”,
Това повтарях си до късен час.
Не исках да звъня, да ти досаждам,
Надявах се, ти пак да ми простиш,
Набирах телефона и затварях,
Проклинах се, че пак сгреших.
Но беше подло ти така да ме оставиш,
Това ли заслужавах само аз?
Ти мълчаливо взе решение да ме забравиш,
Последна среща – нямаше и час.
© Петя All rights reserved.
колко познато звучи . Хубаво е . От мен - отличен !
