16 ago 2020, 7:21

Мълчание 

  Poesía » Formas graves
1319 1 5

Мълчание... Душата ми се свива,

че в тишината обич не открива.

В очакване за светлина желание

крепи надеждата. Макар в страдание

мечтата ми за теб е още жива.

 

Как липсва ми усмивката щастлива

и словото на лирата красива.

Нима и може би е във изгнание

вдъхновението ти... Мълчание.

 

И тъжно е, самотно е, не бива

да угасне пламък в отчаяние.

Пари залезът като коприва

и нощта в безсъние изстива.

С изгрева, върни се... и с послание!

Стихоглас си ти, а не мълчание!

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??