Aug 16, 2020, 7:21 AM
Мълчание
Мълчание... Душата ми се свива,
че в тишината обич не открива.
В очакване за светлина желание
крепи надеждата. Макар в страдание
мечтата ми за теб е още жива.
Как липсва ми усмивката щастлива
и словото на лирата красива.
Нима и може би е във изгнание
вдъхновението ти... Мълчание.
И тъжно е, самотно е, не бива
да угасне пламък в отчаяние.
Пари залезът като коприва
и нощта в безсъние изстива.
С изгрева, върни се... и с послание!
Стихоглас си ти, а не мълчание!
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хареса ми.
-
Като песен е! Харесах!
-
" Стихоглас си ти, а не мълчание!"
Чудесно си го казал! Прекрасна първа строфа! Поздрав!🍀 -
Този стих погали душата ми... 🙂
Ще си представя, че е написан от теб за мен... 😋
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
но все не стигат ми словата...
И листа ми е бял и тих,
покрива ме с чер креп тъгата... 😥
Как бих искала да те зарадвам с някой нов стих, но...
Напоследък просто не мога да пиша... 🙂