Мълчание
Мълчание... Душата ми се свива,
че в тишината обич не открива.
В очакване за светлина желание
крепи надеждата. Макар в страдание
мечтата ми за теб е още жива.
Как липсва ми усмивката щастлива
и словото на лирата красива.
Нима и може би е във изгнание
вдъхновението ти... Мълчание.
И тъжно е, самотно е, не бива
да угасне пламък в отчаяние.
Пари залезът като коприва
и нощта в безсъние изстива.
С изгрева, върни се... и с послание!
Стихоглас си ти, а не мълчание!
© Асенчо Грудев All rights reserved.
