25 abr 2021, 16:53

Мълчание 

  Poesía
334 2 4

"Не казвай нищичко, млъкни! Млъкни!
Щастието тишина обича!"
Чувах цял живот от хорските усти.
Но, тя боли!
От очите ми изтича.

"Не се налагай! Не спори!
Не мисли за туптежа в гърдите!"
Сърцето и това ще изтърпи.
Но, то кърви!
Крещи, докато вие мълчите.

"Прехапи езика си и не обелвай думи!
Отпусни се и се примири!"
А думите превръщат се в куршуми.
Раните са толкова големи.
И времето не ще ги изцери.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??