"Не казвай нищичко, млъкни! Млъкни!
Щастието тишина обича!"
Чувах цял живот от хорските усти.
Но, тя боли!
От очите ми изтича.
"Не се налагай! Не спори!
Не мисли за туптежа в гърдите!"
Сърцето и това ще изтърпи.
Но, то кърви!
Крещи, докато вие мълчите.
"Прехапи езика си и не обелвай думи!
Отпусни се и се примири!"
А думите превръщат се в куршуми.
Раните са толкова големи.
И времето не ще ги изцери.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
