23 mar 2024, 7:08

Мълчание

  Poesía
580 2 0

Спъвам се в нашето минало,

вдигна ли поглед напред,

спомени черни и тежки

витаят вечно навред.

 

Из тъмни студени улици

губим стари мечти,

а в сърцата ни пусти

гаснат всички искри.

 

В сенки превърнали себе си

се прибираме у дома,

там пердетата спуснати

не пускат и лъч Светлина.

 

Забравили гласовете си,

правим скучни неща,

правим се, че не чакаме

по-бързо да дойде нощта.

 

Седнали на верандата,

загледани във дъжда,

тихи се взираме в капките,

тих е и в нас плача.

 

Слънцето чезне в залеза,

очите ни все мълчат,

по пусти, студени улици,

тъмни сенки сноват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Èдин Гравън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...