Спъвам се в нашето минало,

вдигна ли поглед напред,

спомени черни и тежки

витаят вечно навред.

Из тъмни студени улици

губим стари мечти,

а в сърцата ни пусти

гаснат всички искри.

В сенки превърнали себе си

се прибираме у дома,

там пердетата спуснати

не пускат и лъч Светлина.

Забравили гласовете си,

правим скучни неща,

правим се, че не чакаме

по-бързо да дойде нощта.

Седнали на верандата,

загледани във дъжда,

тихи се взираме в капките,

тих е и в нас плача.

Слънцето чезне в залеза,

очите ни все мълчат,

по пусти, студени улици,

тъмни сенки сноват.