21 may 2010, 20:04

Мълчание

584 0 0

Понякога мълча, но
всъщност искам да
говоря – да изкрещя
за болката в душата.

Мълча, дори когато
виждам, че всичко
около мен се срива.
Мълча като безсрамница,
засрамена от хората.

Мълча, макар да
виждам, как животът
край мене отминава,
а аз изпуснах го да
си отиде – дори не
опитах от вкуса му.

Понякога мълча, но
не защото няма какво
да изрека, напротив.
Мълча уплашена да не
обидя, а после ще е трудно
да поискам прошка без вина.


Андриана Найденова-Д`Андриа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андриана Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...