Понякога мълча, но
всъщност искам да
говоря – да изкрещя
за болката в душата.

Мълча, дори когато
виждам, че всичко
около мен се срива.
Мълча като безсрамница,
засрамена от хората.

Мълча, макар да
виждам, как животът
край мене отминава,
а аз изпуснах го да
си отиде – дори не
опитах от вкуса му.

Понякога мълча, но
не защото няма какво
да изрека, напротив.
Мълча уплашена да не
обидя, а после ще е трудно
да поискам прошка без вина.

Андриана Найденова-Д`Андриа