22 nov 2011, 20:42

Мълчание

  Poesía » Otra
511 0 0

Легнал си там...
И си почиваш...
Покрит целия с черна пръст...
Дума не обелваш...
Пак мълчиш...
Очите не отваряш...
Отново спиш...
Защо не станеш...
Защо не се усмихнеш
отново ти...
И с думи сладки
не ни успокоиш...
Кажи ни, че всичко шега е било...
Ела прегърни ме и ми прости...
На Свещник ме заведи
и обещанието си спази!

Но не!...
Отказваш ти...
Просто лежиш в кутия
със затворени очи...
А какво правим ние?
Роним неутешими сълзи...
Всеки себе си за смъртта ти се вини...
И върху белия мрамор...
Четни цветя и червена топлина вали...
Но не се отказваш ти...
Пак мълчиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...