Легнал си там...
И си почиваш...
Покрит целия с черна пръст...
Дума не обелваш...
Пак мълчиш...
Очите не отваряш...
Отново спиш...
Защо не станеш...
Защо не се усмихнеш
отново ти...
И с думи сладки
не ни успокоиш...
Кажи ни, че всичко шега е било...
Ела прегърни ме и ми прости...
На Свещник ме заведи
и обещанието си спази!

Но не!...
Отказваш ти...
Просто лежиш в кутия
със затворени очи...
А какво правим ние?
Роним неутешими сълзи...
Всеки себе си за смъртта ти се вини...
И върху белия мрамор...
Четни цветя и червена топлина вали...
Но не се отказваш ти...
Пак мълчиш...