Мълчанието с твойто име
с камбанен звън във стаята се сля.
Сега си спомних - нещо някога ми обещаха...
Защо ме заболя?
Мълчанието с твоя поглед
по детски преброи до три.
Сега си спомних - казваше, че ме обичаш...
Защо прикрих очи?
Мълчанието с цвят на есен
настани се трайно в моето легло.
Сега си спомних - с тебе бях щастлива -
а съм сама... Защо?