Мълчание
Дали си струва твоето мълчание,
понякога граничещо със страдание?
Мълчиш, а в теб се бори гордостта,
напира зад зъбите ти и Честта.
Мълчанието било злато, а дали е така?
Ние хората не сме създадени да мълчим,
да разговаряме по между си, да говорим.
Да говорим на любимата жена,
за това какво чувстваме и мислим за нея.
Какво прекрасно чувство е Любовта!
За пролетта сякаш нарисувана красота,
за огненото лято и многоцветна есента,
за студената зима и бялата и тишина!
За мен и теб моя любима мечта.
Къде си ти сега, няма те ела!
Сигурно отнякъде ме гледаш срамежливо,
а очите ти красиви се гонят игриво.
Недей мълча, кажи ми какво чувстваш сега!
Няма място за мълчание в Любовта!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados