Мълчанието на... медиите
Когато комунистите се кланяха на Тато,
Пиронкова когато се взриви,
когато Бойко ряза лентички (познато),
България когато още спи.
Когато депутати шикалкавят,
когато терминалът става дом,
когато добрините се забравят,
а интернет е път, копнеж, поклон...
Едно дете си бършеше очите
и молеше мълчащите звезди,
да бъде пак със своите родители
и нищо вече да не ги дели.
То молеше, без нищичко да иска.
Реалноста, то хапеше с очи.
Поело върху плещите си риска
на всичките лъжи да отстои.
Едно дете, бе толкова голямо
в неказаните, малки нещица.
За него химн е думичката Мама...
Не пишат медиите, нищо за това.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
