31 jul 2008, 8:54

Мълчи, не обещавай!

  Poesía » Otra
1.2K 0 11
Разстреля ме със обещание,
че може би ще ме обичаш.
Дали след хей онази пряка?
Или когато съм самичка?
Дали, когато се завърна
след пътя, извървян във времето,
в момиче за да се превърна,
на коня стъпила на стремето?
Ти вярваш ли, че чистотата ми
ще се завърне със годините?
И мога ли със добротата си,
наместо с младост, да те стигна?
Ти обещаваш ли ми щастие
и дълга обич без раздели?
Ти можеш ли да ме предпазваш
от болката на изневери?
Мълчи! Не обещавай нищо!
Не вярвам в твойте обещания!
Аз пак така ще те обичам,
но мойта обич е страдание!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • прекрасно...
    без обещания...и без това любовта е низ от страдания...
  • Много е хубаво!!!
  • Павлина, много хубав стих!
    Много болка има в него...
    Защо така, да обичаш е толкова хубаво, дори и да не ти отговорят по същия начин.
    Не трябва да те боли, просто бъди щастлива от това, че си изпълнена с обич и с нея си богата.
    Прегръдка!
    Пожелавам ти обич и радост!
  • Винаги,ама винаги
    Човек обича ли!
    Ще страда...
    Поздрав
  • Много, много ми хареса стиха ти!
    Четах го, поне 5 пъти.
    Много силен, много истински, много емоционален!
    Сякаш виждам себе си в него... Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...