Мълчи, не обещавай!
Разстреля ме със обещание,
че може би ще ме обичаш.
Дали след хей онази пряка?
Или когато съм самичка?
Дали, когато се завърна
след пътя, извървян във времето,
в момиче за да се превърна,
на коня стъпила на стремето?
Ти вярваш ли, че чистотата ми
ще се завърне със годините?
И мога ли със добротата си,
наместо с младост, да те стигна?
Ти обещаваш ли ми щастие
и дълга обич без раздели?
Ти можеш ли да ме предпазваш
от болката на изневери?
Мълчи! Не обещавай нищо!
Не вярвам в твойте обещания!
Аз пак така ще те обичам,
но мойта обич е страдание!
че може би ще ме обичаш.
Дали след хей онази пряка?
Или когато съм самичка?
Дали, когато се завърна
след пътя, извървян във времето,
в момиче за да се превърна,
на коня стъпила на стремето?
Ти вярваш ли, че чистотата ми
ще се завърне със годините?
И мога ли със добротата си,
наместо с младост, да те стигна?
Ти обещаваш ли ми щастие
и дълга обич без раздели?
Ти можеш ли да ме предпазваш
от болката на изневери?
Мълчи! Не обещавай нищо!
Не вярвам в твойте обещания!
Аз пак така ще те обичам,
но мойта обич е страдание!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
