31.07.2008 г., 8:54

Мълчи, не обещавай!

1.2K 0 11
Разстреля ме със обещание,
че може би ще ме обичаш.
Дали след хей онази пряка?
Или когато съм самичка?
Дали, когато се завърна
след пътя, извървян във времето,
в момиче за да се превърна,
на коня стъпила на стремето?
Ти вярваш ли, че чистотата ми
ще се завърне със годините?
И мога ли със добротата си,
наместо с младост, да те стигна?
Ти обещаваш ли ми щастие
и дълга обич без раздели?
Ти можеш ли да ме предпазваш
от болката на изневери?
Мълчи! Не обещавай нищо!
Не вярвам в твойте обещания!
Аз пак така ще те обичам,
но мойта обич е страдание!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасно...
    без обещания...и без това любовта е низ от страдания...
  • Много е хубаво!!!
  • Павлина, много хубав стих!
    Много болка има в него...
    Защо така, да обичаш е толкова хубаво, дори и да не ти отговорят по същия начин.
    Не трябва да те боли, просто бъди щастлива от това, че си изпълнена с обич и с нея си богата.
    Прегръдка!
    Пожелавам ти обич и радост!
  • Винаги,ама винаги
    Човек обича ли!
    Ще страда...
    Поздрав
  • Много, много ми хареса стиха ти!
    Четах го, поне 5 пъти.
    Много силен, много истински, много емоционален!
    Сякаш виждам себе си в него... Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...