25 nov 2007, 13:37

Мълчиш

  Poesía
1.3K 0 10

Мълчиш. Очите ти са празни,

празни в своето красноречие.

А времето в теб говори,

отмерва с безразличие абсурда.

Как ще кръстиш този ден?

 

Мълчиш. Очите ти са обляни,

обляни от прилив на море.

Вълните стават все по-големи -

рушат брега.

Как да кръстиш нещо неродено?

 

Мълчиш. Очите ти са слепи,

слепи привикнали с тъмнината.

А времето в теб говори,

празно в своето красноречие...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любопитко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...