Мълчиш. Очите ти са празни,
празни в своето красноречие.
А времето в теб говори,
отмерва с безразличие абсурда.
Как ще кръстиш този ден?
Мълчиш. Очите ти са обляни,
обляни от прилив на море.
Вълните стават все по-големи -
рушат брега.
Как да кръстиш нещо неродено?
Мълчиш. Очите ти са слепи,
слепи привикнали с тъмнината. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse