Nov 25, 2007, 1:37 PM

Мълчиш

  Poetry
1.3K 0 10

Мълчиш. Очите ти са празни,

празни в своето красноречие.

А времето в теб говори,

отмерва с безразличие абсурда.

Как ще кръстиш този ден?

 

Мълчиш. Очите ти са обляни,

обляни от прилив на море.

Вълните стават все по-големи -

рушат брега.

Как да кръстиш нещо неродено?

 

Мълчиш. Очите ти са слепи,

слепи привикнали с тъмнината.

А времето в теб говори,

празно в своето красноречие...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любопитко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...