Nov 25, 2007, 1:37 PM

Мълчиш

  Poetry
1.3K 0 10

Мълчиш. Очите ти са празни,

празни в своето красноречие.

А времето в теб говори,

отмерва с безразличие абсурда.

Как ще кръстиш този ден?

 

Мълчиш. Очите ти са обляни,

обляни от прилив на море.

Вълните стават все по-големи -

рушат брега.

Как да кръстиш нещо неродено?

 

Мълчиш. Очите ти са слепи,

слепи привикнали с тъмнината.

А времето в теб говори,

празно в своето красноречие...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любопитко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...