face04 (Таня Кирилова)
163 3746
4 may 2010, 22:41

Мълчиш ли? 

  Poesía
831 0 3

Мълчиш ли...?

Или просто тишината

по-силно от теб крещи?

Та ти обичаш да говориш.

При това нахално,

без отсрочка,

макар да знаеш,

че раняваш

с отровни думи

като огнени стрели.

Къде се дяна

мъжкото ти его?

Нали виновна винаги

ме сочеше със пръст

и знаеше, че ме боли.

Когато взимаше „назаем”

от мене  чувства и пари,

без колебание забравяше,

че да крадеш

е просто недостойно

и съвсем немъжко дори.

Вдигни глава.

И в очи ме погледни.

Ще видиш

разсъблечената истина,

с която съм живяла

полунасън

и съм оцелявала... почти.

Ще се познаеш някъде

в ъглите на живот,

преминал без усмивка

от която ме лиши

през всичките ни дни.

Дошло е време

пред себе си

да се покаеш.

Да изречеш слова,

които да ме трогнат

и ме върнат… може би.

Дори врата завинаги

след теб да се затвори,

да ти простя ме помоли

и по мъжки си върви.

И нека своя път

по живо и по здраво

всеки да поеме.

Защото заслужаваме

да сме щастливи.

Да, дори и ти.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжно,но и толкова истинско откровение...направо от душата ти.Прекрасен стих!Прегръщам те,Таня!
  • ... къде се изгуби, Скитнице...?!
  • "Ще видиш

    разсъблечената истина,

    с която съм живяла

    полунасън

    и съм оцелявала... почти."

    Много мъдро!!!

    Липсват стиховете ти , Таня...

    Пиши по-често!!!

    Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??