danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
6 abr 2011, 1:08

Мълния 

  Poesía » De amor
875 0 17

Много често се питам ти кой си

и кои ветрове те довяха?

Като мълния блесна в покоя

с гръм удари по моята стряха.

 

После сякаш взриви битието

и огньовете в мен разгоряха,

а сега лудо бие сърцето

и очите ми в тебе се спряха.

 

Знам, не си напоителна влага

а порой, който лудо ме пръска.

И не си онзи мъж, който чака

да пристигна покорна, на пръсти.

 

Но си облакът бял дето тича,

навалял мойте хребети диви,

гръм и мълния, в миг на обичане –

светлината в дъжда е красива...

 

Мое щастие, звздно бленувано

жарко слънце над горски дъбрави,

тъй желано, горещо целувано

само мое... недей да се бавиш!

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??