Apr 6, 2011, 1:08 AM

Мълния 

  Poetry » Love
918 0 17
Много често се питам ти кой си
и кои ветрове те довяха?
Като мълния блесна в покоя
с гръм удари по моята стряха.
После сякаш взриви битието
и огньовете в мен разгоряха,
а сега лудо бие сърцето
и очите ми в тебе се спряха.
Знам, не си напоителна влага
а порой, който лудо ме пръска.
И не си онзи мъж, който чака
да пристигна покорна, на пръсти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Random works
: ??:??