22 dic 2005, 18:11

"МЪРТВА"

  Poesía
908 0 6
Бягам през гората,сълзи се стичат по мойте страни,
стари познати сме със самотата,аз и тя-винаги заедно вървим.
Болката и тя е вътре в мен-не бяга
и заедно с тъгата по мойте стъпки върви.
Тишината акомпанира на ударите на моето сърце,
а аз се страхувам и съм изплашена като дете.
Ръцете ми са студени-в тях кръв не тече,
главата ми се замая от всичката болка и гнет.
Сълзите ми-висулки ледени-капят по меката трева.
Докоснат ли я-веднага се превръщат в роса.
Питам се как нещо толкова красиво може да се роди от мен?
Та аз убивам с дъха си и с всяка глътка въздух
живеейки под това небе.
Но защо всъщност съществувам,
като сея само болка и тъга?
Нима не съм достойна дори и да умра?
И така всеки ден се скитам по света-неболна,но с болка в гръдта,
за да търся място,където да намеря покой и да умра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички които са оставили коментар!
  • Прекрасно е!И аз имах подобно като твоето,но..направо изгубих ума и дума.Браво!
  • Страхотно... останах направо зашеметена но защо сее такъв песимизъм от теб!Чувствам те близка може би защото от мен блика същото... трябва да бъдем силни и да се справяме с проблемите Усмихни се на живота и той може да ти отвърне със същото
  • И аз съм на мнението на Елена...Просто имаи вяра в утрешния ден
  • Господи, толкова си млада, а си толкова тъжна! Повярвай ми, не е нужно да умираш, а само да вярваш, че утре ще обичаш и ще те обичат.Когато това се случи, ще успееш да дариш на другите цялата гама от светлина, която носиш в душата си.Усмихни ми се! Аз те зиждам.............

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...