Бягам през гората,сълзи се стичат по мойте страни,
стари познати сме със самотата,аз и тя-винаги заедно вървим.
Болката и тя е вътре в мен-не бяга
и заедно с тъгата по мойте стъпки върви.
Тишината акомпанира на ударите на моето сърце,
а аз се страхувам и съм изплашена като дете.
Ръцете ми са студени-в тях кръв не тече,
главата ми се замая от всичката болка и гнет.
Сълзите ми-висулки ледени-капят по меката трева.
Докоснат ли я-веднага се превръщат в роса.
Питам се как нещо толкова красиво може да се роди от мен?
Та аз убивам с дъха си и с всяка глътка въздух ...