Мъртва есен

25 nov 2022, 11:14

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica

314 0 2

Мъртва есен. И листата

падат като шарени трупове.

Всичко спря. И остана

само ритъма на капчуците.

Понякога със теб вървим

сред природа онемяла.

Но където и да се установим,

дори да седнем на стъпалата

На някакъв панелен блок

или на нашто място да стоим,

няма значение никакво -

с теб ли съм, света мълчи.

Феномен. Ти и аз сме

любов неизлечима, неиздъхваща.

Само със теб е мойто щастие,

дори във мъртва есен да измръзваме.

Измежду пейзажи и мелодии

на природата около теб и мен,
аз открих, че всичко твое

и всичко мое в този хаос е споделено.

Открих, че в същината на смъртта

на вятър и на паднали листа

се крие най-прекрасния пейзаж -

а именно, в тази природна скръб

да се смеем ти и аз…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Хайт (Ангела Топалова)

2022-11-30T13:53:15+02:00

Благодаря Ви за милите думи, г-жо Панайотова!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2022-11-25T12:01:57+02:00

Чудесно е, когато си осъзнал, "че всичко твое и всичко мое в този хаос е споделено".
Това е една от формулите на любовта, мило дете. Нека светът ти е влюбен!