Мъртва есен
Мъртва есен. И листата
падат като шарени трупове.
Всичко спря. И остана
само ритъма на капчуците.
Понякога със теб вървим
сред природа онемяла.
Но където и да се установим,
дори да седнем на стъпалата
На някакъв панелен блок
или на нашто място да стоим,
няма значение никакво -
с теб ли съм, света мълчи.
Феномен. Ти и аз сме
любов неизлечима, неиздъхваща.
Само със теб е мойто щастие,
дори във мъртва есен да измръзваме.
Измежду пейзажи и мелодии
на природата около теб и мен,
аз открих, че всичко твое
и всичко мое в този хаос е споделено.
Открих, че в същината на смъртта
на вятър и на паднали листа
се крие най-прекрасния пейзаж -
а именно, в тази природна скръб
да се смеем ти и аз…
© Ангела Топалова All rights reserved.
