19 nov 2017, 17:12

Мъртвец

  Poesía
1K 1 0

Излезе духът на мъртвец,

лежал в гробище пространно.

Носи в ръката си тежък свинец,

гледайки през дупката печално.

 

Носеше се сред другите мъртъвци

като интелектуалец, прозрял света. 

Наблюдаваше останалите бегълци,

носени от сивите сажди на пепелта.

 

Сам-самичък се разхождаше той

сред тълпата пуста и бездушна.

Натрупваше се дебел тъжен слой

под усмивката му добродушна. 

 

Смъртният забеляза цялата трагедия,

но незабелязан остана неговият стремеж

към отхвърляне на цялата мизерия,

това беше негов последен копнеж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...