19.11.2017 г., 17:12

Мъртвец

1K 1 0

Излезе духът на мъртвец,

лежал в гробище пространно.

Носи в ръката си тежък свинец,

гледайки през дупката печално.

 

Носеше се сред другите мъртъвци

като интелектуалец, прозрял света. 

Наблюдаваше останалите бегълци,

носени от сивите сажди на пепелта.

 

Сам-самичък се разхождаше той

сред тълпата пуста и бездушна.

Натрупваше се дебел тъжен слой

под усмивката му добродушна. 

 

Смъртният забеляза цялата трагедия,

но незабелязан остана неговият стремеж

към отхвърляне на цялата мизерия,

това беше негов последен копнеж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...