Обичаш сам на себе си да бъдеш враг...
твърденията ти са двусмислени и противоречиви.
В черупката си криеш се... излизаш в полумрак
и на околните раздаваш плодове изсъхнали, горчиви...
Съзнанието ти е сиво, мухлясва от предубеждения...
Различността за тебе означава чиста лудост...
Държиш да си праволинеен - не сменяш свойте настроения...
Екстремните емоции си заклеймил като "ненужна другост"...
Отричаш и петниш бунтарски мнения...
Отдаден си докрай на "истинския" традиционализъм...
Маскираш думите умело и ги оставяш без значения...
Помагаш само в краен случай - това наричаш хуманизъм...
Затъваш сигурно и бавно във плаващите пясъци,
които всъщност представляват живота ти безинтересен...
Очите ти са черни дупки със огнени отблясъци...
Мъртвец сред живите си - душата ти е зеленясала от плесен...
© Елина Керчева Todos los derechos reservados
Просто един дълбок поклон