Обичаш сам на себе си да бъдеш враг...

твърденията ти са двусмислени и противоречиви.

В черупката си криеш се... излизаш в полумрак

и на околните раздаваш плодове изсъхнали, горчиви...

Съзнанието ти е сиво, мухлясва от предубеждения...

Различността за тебе означава чиста лудост...

Държиш да си праволинеен - не сменяш свойте настроения...

Екстремните емоции си заклеймил като "ненужна другост"...

Отричаш и петниш бунтарски мнения...

Отдаден си докрай на "истинския" традиционализъм...

Маскираш думите умело и ги оставяш без значения...

Помагаш само в краен случай - това наричаш хуманизъм...

Затъваш сигурно и бавно във плаващите пясъци,

които всъщност представляват живота ти безинтересен...

Очите ти са черни дупки със огнени отблясъци...

Мъртвец сред живите си - душата ти е зеленясала от плесен...