13 sept 2012, 23:08

Мъртвецът в огледалото у нас

  Poesía » Otra
804 0 0

Видях ходещ труп,

беше там точно пред мен,

гледаше ме с лице, сковано от студ,

и поглед, с кръв напоен...

 

Видях жив мъртвец,

той беше точно пред мен,

вървеше бавно като слепец

и гледаше право към мен...

 

Той е ужасен и страшен,

с дрехи раздрани и размотани,

целият мръсен и прашен,

покрит с отворени рани...

 

Той е грозен и болен,

той само върви след смъртта,

той за нея цял е разголен,

но все не се обръща да го вземе тя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....