13.09.2012 г., 23:08

Мъртвецът в огледалото у нас

799 0 0

Видях ходещ труп,

беше там точно пред мен,

гледаше ме с лице, сковано от студ,

и поглед, с кръв напоен...

 

Видях жив мъртвец,

той беше точно пред мен,

вървеше бавно като слепец

и гледаше право към мен...

 

Той е ужасен и страшен,

с дрехи раздрани и размотани,

целият мръсен и прашен,

покрит с отворени рани...

 

Той е грозен и болен,

той само върви след смъртта,

той за нея цял е разголен,

но все не се обръща да го вземе тя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...