13.09.2012 г., 23:08

Мъртвецът в огледалото у нас

803 0 0

Видях ходещ труп,

беше там точно пред мен,

гледаше ме с лице, сковано от студ,

и поглед, с кръв напоен...

 

Видях жив мъртвец,

той беше точно пред мен,

вървеше бавно като слепец

и гледаше право към мен...

 

Той е ужасен и страшен,

с дрехи раздрани и размотани,

целият мръсен и прашен,

покрит с отворени рани...

 

Той е грозен и болен,

той само върви след смъртта,

той за нея цял е разголен,

но все не се обръща да го вземе тя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...