Sep 13, 2012, 11:08 PM

Мъртвецът в огледалото у нас

  Poetry » Other
798 0 0

Видях ходещ труп,

беше там точно пред мен,

гледаше ме с лице, сковано от студ,

и поглед, с кръв напоен...

 

Видях жив мъртвец,

той беше точно пред мен,

вървеше бавно като слепец

и гледаше право към мен...

 

Той е ужасен и страшен,

с дрехи раздрани и размотани,

целият мръсен и прашен,

покрит с отворени рани...

 

Той е грозен и болен,

той само върви след смъртта,

той за нея цял е разголен,

но все не се обръща да го вземе тя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...