Sep 13, 2012, 11:08 PM

Мъртвецът в огледалото у нас

  Poetry » Other
797 0 0

Видях ходещ труп,

беше там точно пред мен,

гледаше ме с лице, сковано от студ,

и поглед, с кръв напоен...

 

Видях жив мъртвец,

той беше точно пред мен,

вървеше бавно като слепец

и гледаше право към мен...

 

Той е ужасен и страшен,

с дрехи раздрани и размотани,

целият мръсен и прашен,

покрит с отворени рани...

 

Той е грозен и болен,

той само върви след смъртта,

той за нея цял е разголен,

но все не се обръща да го вземе тя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...