maslionka (Петя)
26 87
31 ene 2007, 18:10

Мъртвешки ден 

  Poesía
1114 0 3



                             Понякога чувстваш, че животът ти е свършил!
                             И няма Слънце в твоя ден. Стискаш стара снимка
                             в ръце и се молиш всичко да отмине!
                             Знаеш, че никой няма да те спаси, но все пак
                             се надяваш на чудото - някой да ти протегне 
                             ръка и да те погали! Но вмсето това те гали студения
                             вятър на омразата, просмуква се в душата ти, убива
                             сърцето ти. И от болка проклинаш всичко, в което 
                             си вярвал - и любовта, и приятелството, и живота се
                             превръщат в пепел в ръцете ти, и се разпиляват!
                             И това вече не си ти!
                                                     Всъщност вече си никой, нали?!

© Петя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • абсолютно съм съгласна с момчетата. за да е стих трябва доста да се промени
  • Ако го разшириш, ще стане есе, ако искаш да стане стих, ще трябва да го поогледаш от тази гледна точка.
    Поздрав!
  • Много ми хареса, Петя!!! Поздрави!!!
    Май е за есетата.
Propuestas
: ??:??