31 ene 2007, 18:10

Мъртвешки ден

  Poesía
1.6K 0 3



                             Понякога чувстваш, че животът ти е свършил!
                             И няма Слънце в твоя ден. Стискаш стара снимка
                             в ръце и се молиш всичко да отмине!
                             Знаеш, че никой няма да те спаси, но все пак
                             се надяваш на чудото - някой да ти протегне 
                             ръка и да те погали! Но вмсето това те гали студения
                             вятър на омразата, просмуква се в душата ти, убива
                             сърцето ти. И от болка проклинаш всичко, в което 
                             си вярвал - и любовта, и приятелството, и живота се
                             превръщат в пепел в ръцете ти, и се разпиляват!
                             И това вече не си ти!
                                                     Всъщност вече си никой, нали?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • абсолютно съм съгласна с момчетата. за да е стих трябва доста да се промени
  • Ако го разшириш, ще стане есе, ако искаш да стане стих, ще трябва да го поогледаш от тази гледна точка.
    Поздрав!
  • Много ми хареса, Петя!!! Поздрави!!!
    Май е за есетата.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...