31 янв. 2007 г., 18:10

Мъртвешки ден

Поэзия

1.6K 0 3

                             Понякога чувстваш, че животът ти е свършил!
                             И няма Слънце в твоя ден. Стискаш стара снимка
                             в ръце и се молиш всичко да отмине!
                             Знаеш, че никой няма да те спаси, но все пак
                             се надяваш на чудото - някой да ти протегне
                             ръка и да те погали! Но вмсето това те гали студения
                             вятър на омразата, просмуква се в душата ти, убива
                             сърцето ти. И от болка проклинаш всичко, в което
                             си вярвал - и любовта, и приятелството, и живота се
                             превръщат в пепел в ръцете ти, и се разпиляват!
                             И това вече не си ти!
                                                     Всъщност вече си никой, нали?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

изречена (Мая Попова)

абсолютно съм съгласна с момчетата. за да е стих трябва доста да се промени

2007-02-01T10:26:08+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Ако го разшириш, ще стане есе, ако искаш да стане стих, ще трябва да го поогледаш от тази гледна точка.
Поздрав!

2007-01-31T21:15:51+02:00
Романтик (Христо Костов)

Много ми хареса, Петя!!! Поздрави!!!
Май е за есетата.

2007-01-31T18:42:34+02:00