Jan 31, 2007, 6:10 PM

Мъртвешки ден

  Poetry
1.6K 0 3



                             Понякога чувстваш, че животът ти е свършил!
                             И няма Слънце в твоя ден. Стискаш стара снимка
                             в ръце и се молиш всичко да отмине!
                             Знаеш, че никой няма да те спаси, но все пак
                             се надяваш на чудото - някой да ти протегне 
                             ръка и да те погали! Но вмсето това те гали студения
                             вятър на омразата, просмуква се в душата ти, убива
                             сърцето ти. И от болка проклинаш всичко, в което 
                             си вярвал - и любовта, и приятелството, и живота се
                             превръщат в пепел в ръцете ти, и се разпиляват!
                             И това вече не си ти!
                                                     Всъщност вече си никой, нали?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

  • абсолютно съм съгласна с момчетата. за да е стих трябва доста да се промени
  • Ако го разшириш, ще стане есе, ако искаш да стане стих, ще трябва да го поогледаш от тази гледна точка.
    Поздрав!
  • Много ми хареса, Петя!!! Поздрави!!!
    Май е за есетата.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...