Jan 31, 2007, 6:10 PM

Мъртвешки ден

Poetry

1.6K 0 3

                             Понякога чувстваш, че животът ти е свършил!
                             И няма Слънце в твоя ден. Стискаш стара снимка
                             в ръце и се молиш всичко да отмине!
                             Знаеш, че никой няма да те спаси, но все пак
                             се надяваш на чудото - някой да ти протегне
                             ръка и да те погали! Но вмсето това те гали студения
                             вятър на омразата, просмуква се в душата ти, убива
                             сърцето ти. И от болка проклинаш всичко, в което
                             си вярвал - и любовта, и приятелството, и живота се
                             превръщат в пепел в ръцете ти, и се разпиляват!
                             И това вече не си ти!
                                                     Всъщност вече си никой, нали?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

изречена (Мая Попова)

абсолютно съм съгласна с момчетата. за да е стих трябва доста да се промени

2007-02-01T10:26:08+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Ако го разшириш, ще стане есе, ако искаш да стане стих, ще трябва да го поогледаш от тази гледна точка.
Поздрав!

2007-01-31T21:15:51+02:00
Романтик (Христо Костов)

Много ми хареса, Петя!!! Поздрави!!!
Май е за есетата.

2007-01-31T18:42:34+02:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0