4 ago 2009, 16:53
Мъртвешки улици
716
0
0
Изтощена, загубила вяра отдавна,
към теб устремено вървя.
Търсеща обич там, където я няма,
се препъвам, но виж ме – вървя.
И в прегръдки си нежни нощта
ме обгръща, знае – аз съм пияна.
Отново подтиква към твоята къща,
да разкъсаш душата,
във сълзи обляна.
А съзнанието замъглено
плахо дочува собствен си вик:
„Ти си страхливка!” ...
към теб устремено вървя.
Търсеща обич там, където я няма,
се препъвам, но виж ме – вървя.
И в прегръдки си нежни нощта
ме обгръща, знае – аз съм пияна.
Отново подтиква към твоята къща,
да разкъсаш душата,
във сълзи обляна.
А съзнанието замъглено
плахо дочува собствен си вик:
„Ти си страхливка!” ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Няма Начин Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
