Изтощена, загубила вяра отдавна,
към теб устремено вървя.
Търсеща обич там, където я няма,
се препъвам, но виж ме – вървя.
И в прегръдки си нежни нощта
ме обгръща, знае – аз съм пияна.
Отново подтиква към твоята къща,
да разкъсаш душата,
във сълзи обляна.
А съзнанието замъглено
плахо дочува собствен си вик:
„Ти си страхливка!” ...