2 jun 2011, 23:20

Мъртви парчета

  Poesía
2.6K 1 18

Има дела, които не строят светове.
Бягат без пътеки и смисъл.

Има звуци, които не пасват в мелодия.

Понякога са писъци

oт грешки, за които не искам да мисля.

Има и един звяр под очите ми.

Нощем го пускам.

Пише по опакото на кожата си,

да се слее с кръвта ми не му стиска.

Има игра,

на която не научих правилата,

заставам на края ù,

за да натисне в ръката ми спусък.

А в главата зомбита хълцат само,

преди да изкрещя,

стават на парцалени кукли

и викат ми: "мамо"?

Сигурно и мъртвите парчета в мен имат нужда от грижа,

докато не намеря нож,

с който да ги отрежа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...