24 ago 2008, 3:53

Мъртви сенки

  Poesía
930 0 3

Замъглен е полъхът на умрелите мечти,
унищожени са чувствата, живели във тези души.
Безмилостен е вятърът към разбитите сърца,
и остро, като мъртъв смях, пронизва ги смразяващата лунна светлина.

 

Забравените спомени във тихите сенки
спотайват се тихо и мрачно в нощта.
И телата им слаби, изпити и тънки,
пречупват се от напрегнатата и студена тишина.

 

Между милионите сияйни и плахи звезди,
разнася се тиха, лирична мелодия.
И така трепетно тези мъртви сълзи,

накрая изпадат в нежна еуфория.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...