Замъглен е полъхът на умрелите мечти,
унищожени са чувствата, живели във тези души.
Безмилостен е вятърът към разбитите сърца,
и остро, като мъртъв смях, пронизва ги смразяващата лунна светлина.
Забравените спомени във тихите сенки
спотайват се тихо и мрачно в нощта.
И телата им слаби, изпити и тънки,
пречупват се от напрегнатата и студена тишина.
Между милионите сияйни и плахи звезди,
разнася се тиха, лирична мелодия.
И така трепетно тези мъртви сълзи,
накрая изпадат в нежна еуфория.