24.08.2008 г., 3:53

Мъртви сенки

926 0 3

Замъглен е полъхът на умрелите мечти,
унищожени са чувствата, живели във тези души.
Безмилостен е вятърът към разбитите сърца,
и остро, като мъртъв смях, пронизва ги смразяващата лунна светлина.

 

Забравените спомени във тихите сенки
спотайват се тихо и мрачно в нощта.
И телата им слаби, изпити и тънки,
пречупват се от напрегнатата и студена тишина.

 

Между милионите сияйни и плахи звезди,
разнася се тиха, лирична мелодия.
И така трепетно тези мъртви сълзи,

накрая изпадат в нежна еуфория.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...