Кости гниеха, на полето далеко,

кости на човека, обичал досега,

дни и нощи на мъка, превърнали копнежа в следи,

 кой бе убил човека в страстта,

кой бе превърнал плътта в коста,

младостта бе сменил със страха.

Тези кости, спомен за чужда тъга,

чужди очи, обляни в сълзи,

надежда за нещо чисто, излято от плът,

убит бе с усмивка, помилван със студ,

загубен в нея, попаднал в лъжа,

умрял бе той от наивност,

убит от момиче, убит от жена...