Кости гниеха, на полето далеко,
кости на човека, обичал досега,
дни и нощи на мъка, превърнали копнежа в следи,
кой бе убил човека в страстта,
кой бе превърнал плътта в коста,
младостта бе сменил със страха.
Тези кости, спомен за чужда тъга,
чужди очи, обляни в сълзи,
надежда за нещо чисто, излято от плът,
убит бе с усмивка, помилван със студ,
загубен в нея, попаднал в лъжа,
умрял бе той от наивност, ...