Dec 2, 2008, 12:55 PM

Мъртви страсти...

  Poetry » Love
606 0 0

Кости гниеха, на полето далеко,

кости на човека, обичал досега,

дни и нощи на мъка, превърнали копнежа в следи,

 кой бе убил човека в страстта,

кой бе превърнал плътта в коста,

младостта бе сменил със страха.

 

Тези кости, спомен за чужда тъга,

чужди очи, обляни в сълзи,

надежда за нещо чисто, излято от плът,

убит бе с усмивка, помилван със студ,

загубен в нея, попаднал в лъжа,

умрял бе той от наивност,

убит от момиче, убит от жена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Къшев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...