2 дек. 2008 г., 12:55

Мъртви страсти...

609 0 0

Кости гниеха, на полето далеко,

кости на човека, обичал досега,

дни и нощи на мъка, превърнали копнежа в следи,

 кой бе убил човека в страстта,

кой бе превърнал плътта в коста,

младостта бе сменил със страха.

 

Тези кости, спомен за чужда тъга,

чужди очи, обляни в сълзи,

надежда за нещо чисто, излято от плът,

убит бе с усмивка, помилван със студ,

загубен в нея, попаднал в лъжа,

умрял бе той от наивност,

убит от момиче, убит от жена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Къшев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...