Мъртви теменужки
Мъртви теменужки
Пусни ме да си ида. Да забравя.
Накарай ме да спра да сънувам мечти.
Самотен дънер виждал ли си как изгаря,
когато в буря гръм го порази?...
Докрай.
Като сърце, от обич изгорено -
не може нищичко да го спаси.
Единствено ще бъде угасено,
ако заплачеш с дъжд от искрени сълзи...
Но ти не плачеш никога. За нищо.
Дори, за да спасиш душата ми от смърт.
Дори не е и смърт, а болка,
която ще ме следва и отвъд.
Родиха се във бурята вихрушки.
Опустошиха целия ми свят.
Сега лилави, мъртви теменужки
по всички пътища напред лежат...
Но аз ще стана. Ще открия посоката.
Върху телата им безжизнени ще стъпвам;
от аромата им, попил от тъгата на облака,
ща възкръсна. Не спирай ме. Тръгвам.
Пусни ме да си ида. Да забравя.
Не се опитвай да заплачеш. Мълчи.
Цветята мъртви са. И нищо не помага.
Дори порой.
От твоите очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Леонова Todos los derechos reservados
