Леона (Елена Леонова)
45 47
Jun 7, 2007, 8:44 AM

Мъртви теменужки 

  Poetry
658 0 6

         Мъртви  теменужки

Пусни ме да си ида. Да забравя.
Накарай ме да спра да сънувам мечти.
Самотен дънер виждал ли си как изгаря,
когато в буря гръм го порази?...
Докрай.
Като сърце, от обич изгорено -
не може нищичко да го спаси.
Единствено ще бъде угасено,
ако заплачеш с дъжд от искрени сълзи...

Но ти не плачеш никога. За нищо.
Дори, за да спасиш душата ми от смърт.
Дори не е и смърт, а болка,
която ще ме следва и отвъд.

Родиха се във бурята вихрушки.
Опустошиха целия ми свят.
Сега лилави, мъртви теменужки
по всички пътища напред лежат...

Но аз ще стана. Ще открия посоката.
Върху телата им безжизнени ще стъпвам;
от аромата им, попил от тъгата на облака,
ща възкръсна. Не спирай ме. Тръгвам.

Пусни ме да си ида. Да забравя.
Не се опитвай да заплачеш. Мълчи.
Цветята мъртви са. И нищо не помага.
Дори порой.
От твоите очи.

© Елена Леонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??