1 feb 2017, 11:24  

Мъртво море 

  Poesía
396 2 16

Червеи рохкат пръстта горделива

със търпение на пеперудени ларви

и се питат крила дали ще отиват

на посинените от падане стави.

Луди в земя на нечути молитви,

бащите  – окъпани във кръв и масло,

целувки на майки в усмихнати дрипи

носят залеза във вързоп на гърба.

Редом до мършави скитащи кучета,

прегризена почерняла от прах дъга

морето изплиска я във плесница неслучена

и после стана Мъртво... като след стрелба.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??