1 feb 2017, 11:24  

Мъртво море

  Poesía
584 2 16

Червеи рохкат пръстта горделива

със търпение на пеперудени ларви

и се питат крила дали ще отиват

на посинените от падане стави.

Луди в земя на нечути молитви,

бащите  – окъпани във кръв и масло,

целувки на майки в усмихнати дрипи

носят залеза във вързоп на гърба.

Редом до мършави скитащи кучета,

прегризена почерняла от прах дъга

морето изплиска я във плесница неслучена

и после стана Мъртво... като след стрелба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...