1.02.2017 г., 11:24  

Мъртво море

583 2 16

Червеи рохкат пръстта горделива

със търпение на пеперудени ларви

и се питат крила дали ще отиват

на посинените от падане стави.

Луди в земя на нечути молитви,

бащите  – окъпани във кръв и масло,

целувки на майки в усмихнати дрипи

носят залеза във вързоп на гърба.

Редом до мършави скитащи кучета,

прегризена почерняла от прах дъга

морето изплиска я във плесница неслучена

и после стана Мъртво... като след стрелба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...