1.02.2017 г., 11:24 ч.  

Мъртво море 

  Поезия
426 2 16

Червеи рохкат пръстта горделива

със търпение на пеперудени ларви

и се питат крила дали ще отиват

на посинените от падане стави.

Луди в земя на нечути молитви,

бащите  – окъпани във кръв и масло,

целувки на майки в усмихнати дрипи

носят залеза във вързоп на гърба.

Редом до мършави скитащи кучета,

прегризена почерняла от прах дъга

морето изплиска я във плесница неслучена

и после стана Мъртво... като след стрелба.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??